Обикновено това не е достатъчно. Чрез пролуките за проветряване, намиращи се под стрехите има достъп на компенсационен въздух. Други вентилационни изходи трябва да се поставят възможно най-високо, например под скосения покрив при фронтона или алтернативно при билото да се инсталират вентилатори за ниско налягане. Ако няма такива изходи в горната част на проветливото пространство на покрива, то там се събира топъл и влажен въздух, който при захлаждане на времето кондензира влага в дървените конструкции.

Около половината от покривните проблеми обикновено са нещо друго, а не свързани с проникването на вода през покривната конструкция. Проблемите свързани с кондензацията са много чести. Когато на покривната конструкция е инсталиран плътен клапан за парата (също и уплътненията на междинните изходи с вентилатори трябва да спират парата), то подобни проблеми почти няма. Колкото по-малко е проветливото пространство на покривната конструкция, толкова по-плътен трябва да е клапанът (затворът) за парата.

Всяка сурова дъска на нут и федер трябва да се закове с два галванизирани достатъчно дълги гвоздея (обикновено 75 мм) към всеки рамков мост (ферма). При използване на сух дървен материал между дъските трябва да се остави миниатюрна пролука (1-2 мм) заради възможно подуване на дървото, тъй като материалът може да се разшири или да се свие (на широчина и дебелина) с променливоста на климатичните усливия дори до 5-10 %. Снаждането на дъските трябва да съвпада с покривния рамков мост. Ако дъската на нут и федер има и краен нарез, снаждането на такива дъски не трябва да става една до друга на рамковия покрив, а между такива дъски трябва да се поставят 2-3 цели дъски.

Вместо дъсчена облицовка на нут и федер за основа на битумни покрития може да се използват влагоустойчиви строителни плочи, както и при някои определени условия дървени основи.
При използването на сурови дъски качеството на материала, като например наличието на чепове или изкривявания представлява риск. При измерването и инсталирането на влагоусточива строителна плоча трябва да се спазват инструкциите на производителя на материала. Суровият дъсчен материал трябва да е по-дебел от суровия дъсчен материал на нут и федер, тъй като дъските не се поддържат една друга. При суровия дъсчен материал лесно се образува зацепване при "изкривявянето" на дъските, при тяхното изсъхване или в случай на натоварване само върху някои от дъските, например при ходене по покрива.

Ако материалът на покрива е гранулирано битумно покритие /битумни керемиди или еластомербитумни мембрани/(при къщи, къщи-близнаци, ред от къщи или кооперации), няма нужда да се чисти снегът, тъй като самият материал на покрива издържа снежния товар без проблеми. При такова покритие не е необходимо да се чисти снега, тъй като по такъв материал той не се хлъзга. Разбира се, ако покривът е от ламарина , керамични или бетонни керемиди, може да възникне опасност за хората около сградата. При такива случаи снегът трябва внимателно да се почисти, за да се избегнат рискови ситуации. Тежкият сняг, падащ от покрива може да представлява дори смъртна опасност.

Ако под дъските и в средата на всеки покривен рамков мост има възможност да се инсталира подходящ материал (греда, 50 х 50 разбичен дървен материал или нещо подобно), и ако всяка дъска бъде завинтена или закована през покритието към такава конструкция, то зацепванията и изкривяванията ще бъдат отстранени и дъските не трябва да се сменят. При загниване, разбира се, дъските трябва да се подменят с нови.

Ако гвоздеят преминаващ през подкеремидната хидроизолация не стигне до основата, то постепенно с времето, чрез набъбването или свиването на дървото, гвоздеят се измъква навън. При покриви с битумно покритие такива проблеми започват да се появяват след 10-15 години от направата му. Съвременните материали са от гумен SBS битум, с трайност 40-50 години и затова подобен дефект - прекалено къси гвоздеи - може да съкрати доброто състояние на покрива с десетки години.

Битумните керемиди се заковават откъм горната страна на подложните им жлебове, като по този начин гвоздеите преминават през две битумни керемиди и в същото време притискат частта с лепилото между двете битумни керемиди. Това подсигурява залепването, като всяка битумна керемида се заковава с осем гвоздея и няма опасност от разкъсване на битумните керемиди в областта на гвоздеите. Ако обаче заковаването е извършено откъм горния ръб на битумните керемиди, може да се получи разлепване или разкъсване (например при буря), в резултат на което цялата плоскост да се смъкне надолу.

На покривите със скосеност по-малка от 1:5, може да се образуват водни налягания, при които издръжливостта на конструкцията не е сигурна. При такива покриви по-подходящо е да се използват покрития с плътни шевове (спойки).

При силно скосени покриви също могат да възникнат условия на каптаж на водата, при които тя не може да изтече свободно от покрива. Типично това може да се случи пролетно време при топене на обилния сняг. Снегът и ледът могат да заклещят водата, а при спойките на битумните керемиди може да се образува налягане, вследствие на което водата да проникне през тях и да навлажни дъските, особено ако няма подкеремидна хидроизолация. Същото може да се случи и при проливен дъжд или буря. Водата може да се вдигне нависоко вследствие на силния вятър дори и при скосени покриви и да проникне през спойките. В днешно време поради разнообразието на ппокривните материали, рискът от неправилно монтиране, особено що се отнася до детайлите на работата, нараства. Правилно инсталирана подкеремидна хидроизолация на покрива гарантира непромукаемостта му.

Понякога върху битумните керемиди се създават условия за растеж на мъх. Колкото повече дървета има в непосредствена близост с покрива, толкова по-лесно може да расте и мъх. Също така околната среда, ph-стойността на почвата и околната растителност влияят на растежа на мъха. Мъхът обаче трябва редовно да се маха от битумните керемиди. Първото действие би било да се изчеткат битумните керемиди или напролет, или наесен (не по време на летните горещини). Ако това не е достатъчно, то мъхът може да се премахне и чрез химикали. Понеже мъховете са различни, не всички химикали са ефективни за всеки вид мъх (поне практиката показва това). Железарските магазазини обикновено продават препарати за премахване на мъх от покривите. Такива са например финландските препарати Boracol 10 Rh и Homeenpoisto1 (фирма "Tikkurila").

Вероятна причина са прекалено късите гвоздеи, които не преминават през подкеремидната хидроизолация или използването на скоби. Ако върхът на гвоздея или скобата не преминава през дъските, то той полека-лека се изхлъзгва, в резултат на което дъските започват да се овлажняват, да набъбват, да се свиват и т.н. Крайщата на дъските започват да се огъват и да се разлепват. Под дъските влиза вода и обратно в пролуката на гвоздея, което влошава още повече проблема.

Вътрешните сгъвки и основата на комина трябва да се направят от покривен изол. материал, марка "Супер-пинтари" с шир. 70 см, дължина на ролката 10 м. Тези детайли не бива да се изпълняват от летви за стрехи или било. По-точни инструкции могат да се намерят в пакета с материала или на сайта на фирмата ни.

Вътрешните сгъвки трябва да се направят от подложен или повърхностен покривен материал според инструкциите. Ламарина там не трябва да се поставя, поради това,че металът е с висок коефициент на термично разширявяне. Повърхностната температура на покрива може да варира с цели 130 градуса в зависимост от климатичните условия. Големите топлинни движения на ламарината причиняват тежест и развалят връзката на ламарината с покривния материал. Тъй като във вътрешните сгъвки се събира много сняг и вода, то факторите на натоварване са прекалено много точно там, където се движи най-много вода.

Причина за това е дълготрайният опит и фактът, че така изпълненият корниз не издържа на продължителността на живот на съвременния битумен материал. Закованите гвоздеи откъм долната облицовка на долните корнизи/стрехи се изхлъзгват нагоре и тогава изолационният материал, подгънат нагоре може лесно да се разкъса. През отвора на разхлабения гвоздей прониква вода и попива в най-крайната летва, като я разваля постепенно. Препоръчваме да се използва издадена ламарина при долните корнизи, както и при крайните корнизи.

По-рано за облицовка на стрехите са се използвали рула от ленти, но понастоящем препоръчваме ламаринено покритие. Билните елементи за корниз/стреха се инсталират по-лесно направо по линията на стряхата. Тя представлява правоъгълна плоча, чиито спойки (шевове, ръбове) се покриват от следващия ред битумни керемиди. Такава плоча спестява и материал, тъй като загубата на материал се намалява, когато от "излишните" битумни керемиди за стрехи и корнизи може да се направят билни битумни керемиди чрез прегъване и изрязване (3 бр.)

Долният корниз може да се изпълни и без издедена ламарина/надулучна пола, например чрез използването на традициоционния "наденичен корниз (стряха)". В този случай към ръба на стрехите се прикрепва полуокръжна в сечението си греда, около която се обръща изрязана от изол. материал (Super-Pintari) лента (35 см).
Обръщането на изолационен материал направо откъм горната страна на ръба на покрива не се препоръчва, както и заковаване откъм предния ръб на дървената облицовка. Това не е условие, което е включено в гаранцията ни.

По принцип битумните керемиди трябва да се слагат при топли климатични условия, когато и крайният резултат ще е най-добър. Понякога обаче се налага да се работи и при студено време. Тогава трябва да се има предвид следното:
1) Битумните керемиди няма да залепнат без затопляне чак до следващото лято.
2) Някои от битумните керемиди може да останат отделени от дъсчената основа в резултат на сковаване от студа, при което лепилната повърхност може да изсъхне и да се окисли - т.е. няма да може да се осъществи добро монтиране.
3) Обикновено западните или южните страни са по-подходящи за работа и при студено време и залепването може да стане чак следващото лято, но особено при северните страни могат да се появят проблеми.
4) При местата, където трябва да се използва интензивно лепило К-36, като например при изходните вентили, повдигнати конструкции, вътрешните сгъвки (езичета) и др. подобни, залепването може да е много трудно. Ако направата на покрива се извършва през есента или зимата, препоръчваме поставянето на изолационен битумен материал "Super Underlay Sheet" и поставяне на битумните керемиди чак през пролетта или лятото.

Ако покривният изолационен материал е "Super Underlay Sheet", то той може да се остави така през зимата. Ако материалът е K-EL 60/2200 или U-EL 60/2200, то здравината на изолационния материал трябва да се подсигури с някои процедури.

Ако наклона на покрива е по-малък от 1:3, то стар битум лист в никакъв случай не е достатъчен за изолация. При по-скосени покриви нещата могат да се преразгледат и в зависимост от наклона да се прецени дали може да се остави стария лист. Гаранция от 15 години за битумни керемиди може да се даде само ако се използва подложен лист подкеремидна хидроизолация според инструкциите за монтиране (или още по-качествен изолационен материал).

Ходенето по стръмен покрив е трудно и при монтажа на покрива стълбите и скелетата пречат. Прост начин за избягване на хлъзгане е следният:
1) Скелето трябва да е прикрепено към долните стрехи и да се строи дотам, докъдето има възможност.
2) Върху вече положените битумни керемиди се инсталира правоъгълна летва (50x100), в която са издълбани предварително отвори от 10 мм откъм центъра, на разстояние 1000 мм. Тези отвори трябва да съвпаднат с някои от върховете/езиците/ на битумните керемиди. Въпросните върхове се прегъват нагоре и в летвата се пробиват отвори 8х80 мм чрез капачни винтове през подгънатите върхове и долната облицовка и през самата плоча. Затяга се достатъчно добре, за да не мърда летвата. При катерене по летвата трябва да се внимава да не се стъпва на прегънатите върхове на битумните керемиди. Подобни летви се монтират с изкачване нагоре с напредъка на работата. Когато една от страните е готова до билото, постепенно се слиза и летвите се размонтирват внимателно, а дупките под върховете на битумните керемиди се запълват с K-36. Залепването на битумни керемиди трябва да се провери, особено ако върху смолата са попаднали отпадъци, или ако върхът е бил дълго време прегънат. Следващата страна (склон) се работи по същия начин и летвите се махат една по една чак след като билните елементи са инсталирани.

Нормално при битумно покритие няма нужда от стопери за сняг и при стръмни покриви. Ако в документите има чертежи със стопери за сняг, това може да означава, че властите ги изискват. Ако покривният материал е сменен с нещо друго от онова, което е предложено в оригиналния план, то това да се има предвид. Например , ако ламаринен покрив се подмени с битумен, от чертежите трябва да се махнат и стоперите за сняг.

При битумните покрития (с битумни керемиди или еластомербитумни мембрани), падането на сняг се предотвратява чрез гранулираната повърхност на материала. Това е толкова ефикасно, че дори и ако някой се опита да почисти снега, няма да може да го направи без лопата. Единственият начин по-който снегът ще изчезне е стопяването му.

Предназначението на стоперите за сняг е да се спре падането на снега от покрива. Понеже от битумни покриви снегът и ледът не се хлъзга, би било напълно излишно да се пробиват дупки на покрива. Стоперите за сняг обикновено се инсталират в близост до горните стрехи, там където има най-много вода и се образува ледено налягане, което задържа и най-много вода. Ето защо би било напълно излишно именно в тази критична област да се пробиват отвори за бариери.

Изолационният материал може да се инсталира както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Най-важно е спойките (шевовете) да са плътни. За да има плътност, две съседни ленти трябва да се поставян правилно и със една и съща затегнатост. При стръмни покриви препоръчваме вертикално монтиране, за да се избегне огъване.

Поставянето на изолацията по хоризонталния метод е доста трудно - колкото по-стръмен е покривът, толкова по-трудно е това. На особено силно скосените покриви и по-вертикалния метод поставянето на инсталационния материал е трудно. Така че ако подкеремидната хидроизолация остане дори и малко хлабаво или образува извивки, може да се образуват малки нагъвания по изолацията.

Гуменият SBS битум е модифициран битум. При модифицирането му се използва SBS-еластомер. Гуменият битум е еластичен и при особено студени условия (докато при някои други материали начупването при минус тридесет градуса е 30 %), той издържа ултравиол. излъчвания много по-добре от само продухания битум, а и температурата на омекването му е много по-висока, отколкото при много други материали. Времето на живот на такъв битум е два пъти по-дълго от продукти само с гранулиран битум. Понастоящем "Катепал" изработва всички бутимни изолации и покривни битумни керемиди от гумен битум.

Проблеми, свързани с теч, тъй като водното налягане, възникващо на покрива е по-голямо при покрития с прекалено малка скосеност. Покривният материал винаги е с определени точни инструкции и те трябва да се проверяват винаги относно скосеността, на която може да се инсталира покритието.

Прекалено късите гвоздеи се измъкват постепенно с времето от долната дъсчена облицовка и същевременно вдигат изолацията нагоре или пък разкъсват спойките на битумни керемидите.

Скобите за закрепване нямат ограничител за дълбочината на забиването, а то се контролира чрез компресорен регулатор. Така скобите се забиват прекалено дълбоко в мекото дърво (в изрязания изолац. материал или през битумните керемиди), а при по-здраво дърво остават по-леко забити и не държат достатъчно здраво.

По конструкцията на покривите се събира влага и набъбването на долните дъски се повишава. В най-лошия случай се получава загниване за сравнително къс срок от време. Може да има и течове в резултат на кондензация.

Влага прониква в конструкцията (особено при зимни условия), в резултат на което се явяват кондензационни проблеми или загниване.

Течове главно при основата на вътрешния ъгъл, предимно пролетно време при топенето на снега, както и при всеки сезон при проливни дъждове.

В най-лошия случай битумните керемиди се приповдигат през първата влажна есен и в изолацията се образуват разкъсвания, което води до течове.

Конструкцията не издържа нормално движение по покрива и в изолацията могат да се появят отвори при ходене или под влиянието на снега и леда.

Течове в основата на комините

Гвоздеите минават само пре една бит.керемида, и не притискат повърхността с лепилото към съседната бит.керемида - възможно е смъкване на конструкцията.

ГРЕШНО, гвоздеят трябва да минава през дъските!

ГРЕШНО, при използване на сухи дъски трябва да се остави луфт за набъбване между дъските (1-2 мм).

ГРЕШНО, ако при билото няма отвори за проветряване, влагата се събира под билото в горната част на пространство, което изобщо не се проветрява.

ГРЕШНО, при билото трябва да има отвори за проветряване и въздухът трябва да минава свободно през всички покривни мостове (ферми). При нужда трябва да се инсталира канал за проветряване паралелен с билото.